Около месец след „първата копка”, изграждането на Велопарк Пловдив се задвижи на високи обороти. За по-малко от 10-ина дни вече имаме почти готови двата нови пловдивски хълма. Както беше планирано, направихме ги от пръст, за да се различават от античните сиенитни тепета. Първоначалните сметки показваха по-скромни разчети, но за да получим желаната височина, се наложи да привлечем над 2000 куб.м. пръст (около 160 самосвала). Оказа се, че работата с насипния материал е доста специфични и няколкото „кривоспици”, които отговаряха за тази дейност се учиха „в крак” кога и къде да насипват, с какво да трамбоват, заравняват и оформят хълмовете, за да се получи проектираната линия за началното засилване.

Както често се случва в живота, когато има труд и ентусиазъм, и Господ помага. Така и нашата кауза привлича нови и нови поддръжници, та даже и времето беше с нас. Точно когато основната работа по хълмовете приключи и се оформи 2-3 дневна пауза за обмисляне на следващите дейности, тогава заваля. Така с чисто природни средства дъждът помогна да се слегне пръстта, а най- горният слой да стане готов за следващата обработка.

Тук е мястото да споменем, че с нашата енергия „заразихме” не само само младите любители на мтб-колоезденето (те много бързо „прихващат”), но и общински структури като ОП „Градини и паркове”, които ни докараха нарязани на размер стволове от паднали дървета (ще разчитаме и за допълнителна подкрепа). С удоволствие отбелязваме факта, че и три частни лица от сърце дариха скромни финансови средства.

В събота преди Цветница обявихме „трудов ден” и на Велопарк Пловдив се изсипаха над 20 момчета, както и почти всички членове на „Крива спица”. Повечето бяха дошли с колелета, с надеждата да тестват „пъвия скок”. Времето отново беше отлично за работа, а основните дейности се вършиха от машините: фадрома, малък багер и валяк, като всички те бяха управлявани от „кривоспици”. Това събужди нескрита завист в тези, които останаха без инструменти (нещо като историята на Том Сойер и Хъкълбери Фин и боядисването на оградата). Още преди обяд „първият скок” беше готов за тестване и дойде времето на младите скачачи. Тъй като самият скок има 3 варианта: малък, среден и голям и два варианта на засилка от хълма: по-нисък и по-висок, те пробваха различните комбинации. След половин-един час се откроиха „летящите” 4-5 момчета, които даже започнаха да опитват трикове при скока. Тогава и „старите кримки” от „Крива спица” не издържаха и решиха да покажат какво могат. Но заради дългите вилки, заради мекото окачване или заради по-високите теглови категории летежната фаза не им се получаваше съвсем образцова ;). За всички оставаше предизвикателството на „големия скок”, но въпреки страхотния устрем и спортна злоба, която се виждаше в очите, той не им се удаваше. След кратко съвещание на оперативната група, се реши, че е необходимо да се скъсят средния и големия скок, за да може да се изпълняват както е замислено, а също - да се „вържат” със следващите два последователни скока. След като корекциите на „първия скок” бяха готови, валякът вече беше утъпкал мястото, където се разчертаха овалите на малкия pump track .... и неусетно денят превали.

На Разпети Петък, когато уж не трябвало да се работи, пак организирахме забавление с лопати и мотики. Дойдоха още повече помощници (над 40), включително пловдивските фенове на летене с BMX. Всички бяха видимо заразени с безграничен ентусиазъм и за нула време беше довършен и втория голям скок, а третият беше оформен до голяма степен. Малкият пъм-трак беше насипан и трамбован, че даже и тестван. Погледнато от височината на старт-хила, вече ясно се виждат местата и формата на скоковете и местата на основните съоръжения. Вижда се и още колко много работа има да се свърши, за да добие "Велопарк Пловдив" финалния си вид, но при наличие на толкова ентусиазирани помагачи, нямаме съмнения в успеха на проекта.